Какви чувства предизвиква у вас споменът за първата ви учени

Тук можете да споделите (анонимно или не) ученическите си любовни трепети и разочарования. Споделена ли бе първата ви ученическа любов? Как се чувствате сега, когато срещнете обекта на своите романтични въжделения? А може би той/тя и досега не подозира за чувствата, които е разпалвал/а в сърцето ви? Нека заедно се върнем назад във времето и си припомним за първата си любов.

Напомняме ви, че макар да можете да пишете мнения и без да сте регистриран/а, в анкетите могат да гласуват само регистрирани потребители!

Още ми е тръпка, но не мисля, че е възможен някакъв ренесанс на връзката ни, понеже и двамата сме семейни. Странното е, че за последните 23 години сме се срещнали само 2 или 3 пъти, но все още се вълнувам, когато я видя.

Ние много се ревнувахме и много се карахме. Беше ясно, че нищо няма да излезе от тази работа. Сега се чувствам някак неловко като го срещам. Поздравяваме се и нямаме какво повече да си кажем. Между другото жена му е много грозна. Така му се пада.

Първата ми любов приключи безславно още на първата ни среща в тогавашната сладкарница "Ну, погоди" на "Граф Игнатиев", когато ядохме крем карамел и пихме боза и аз явно съм пипнал салмонела, понеже докато я изпращах ме хвана такъв дрисък, че на два пъти спирах в едни храсти. Първият път една бабичка ме подгони с крясъци, понеже явно ме помисли за ексхибиционист, а вторият път беше вече по-резултатен, само дето разстройството отведнъж угаси пламъка на зараждащата се страст у нас. Така и не излязохме повече заедно.Голям резил, сигурно е разказала на всичките си приятелки.

В началото ми беше интересно, после вълнуващо и така цели четири години!!!! После се почувствах в безтегловност и не можах да го преодолея цели десет години /като горчив внус в устата/!!! Сега НЯМАМ НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ - напротив. Така разбрах колко важно е безразличието. По-скоро неловко се чувства той.[/b]

Може би това, което на теб ти изглежда като неловкост или притеснение, е проява на други чувства. Не си ли се замисляла как се е чувствал той през всичките тези години? Във всеки случай, ако му беше безразлична, нямаше да изпитва неловкост. И извинявай за въпроса, но ти не се ли ожени твърде млада? И да е искал да си върне любовта ти, какъв шанс е имал?

Там е работата,че аз направих опити за връзка, но не получих НИКАКЪВ ОТГОВОР. и ПОВЯРВАЙ, че бракът беше опит за ново начало, за изход от вакуума. Ако е мислел за "връщане" мисля, чу за четири години щеше да намери макар и нищожен повод/омъжих се на 22/.[/b]

Анета, много добре те разбирам! Всичките по едно или друго време сме изпадали в подобна ситуация. Просто те отрязват от живота си без никакви обяснения, престават да се обаждат или да отговарят на телефонните ти обаждания и те карат да се чувстваш като пълна отрепка. Всъщност отрепките са те, защото поне биха могли да проявят малко доблест и да ти кажат, че не са готови за по-сериозно обвързване, че са срещнали друга жена или каквото и да е. Но така е по-лесно, нали? Избягваш сълзите, избягваш обясненията и оправданията... Абе - мъже!

Аз се пробвах в ученическите години на две-три места, ама беше все в стил "Apply, apply, no reply". Обаче на годишната ни среща като ги видях как изглеждат, реших, че загубата е изцяло тяхна, понеже аз още съм си пич отвсякъде, а те приличаха на лелки!

Добре де, всички знаем, че мъжете остаряват по-красиво от жените. Какво да правя, като наистина бяха остарели, напълнели и погрознели?

Пешо, не мога да се сетя ти как изглеждаш, не съм сигурна дали не си в чужбинско сега, а на снимката ако не греша си с очила, така че пак ми е трудно да се сетя, но на първата среща за 20 годишнината това, което ме порази беше, че МЪЖЕТЕ изглеждаха по-стари - коремчета, плешиви и натрупали килограми, докото при жените е по -различно - те се боядисват най-малкото. Не че съм жена, но като цяло бих казала, че "лелките" бяха изключение.

След като Пешо се е предал в сражението, да кажа и аз нещо по темата, че ме критикуват, че съм обещал, а пък не пиша за първата ученическа любов.
Ами то, какво да споделя - първата ми ученическа любов беше в 5-ти клас и вече почти съм забравил как изглеждаше тогавашната дама-пионерка на сърцето ми. И все пак предизвиква известни чувства на приятни спомени от щастливото детство у мен...

velizar написа:... първата ми ученическа любов беше в 5-ти клас ...

Пак се измъкваш! Много добре знаеш, че всички очакваме да научим нещо за дамата на сърцето ти в ГИМНАЗИЯТА - ако не име, то поне някоя пикантна подробност как тя е разбила сърцето ти или ти нейното (такава история със сигурност би заинтригувала "момичетата", иначе казано потребителите от женски пол), или пък как, къде и колко пъти е отговорила с взаимност на чувствата ти (това пък би зарадвало "момчетата", т.е. потребителите от мъжки пол).
Така че любопитството ни все още не е удовлетворено, но пък дамата на сърцето ти сигурно оценява твоята дискретност.

Поздравявам първата си любов ето с това:
https://www.youtube.com/watch?v=Q8Tiz6INF7I

Той едно време ми разправяше, че съм любовта на живота му. После ми каза, че му било още рано да се обвързва. Веднага след това се обвърза, но с друга. Сега има шкембе и грозна жена. Халал да са му!

Ochakvaneto za sledvashtata sreshta, razgovor, pregradka... i spor mi davashe sila. Sila vseki den da ucha do polunosht, da izdarjam na terora na Gaidardgieva, da reshavam zadachi ot sbornika na Komarova do poslednata stranitsa. Jiveeh kato v Amok - sladko opianena ot umora, no zaredena s ogromna energija da prodaljavam...Blagodarna sam za vsichki tezi momenti. Dnes kakto kazvat Queen:
"I feel alive and the world turning inside out yeah!'
Pozdravi na vsichi:
https://www.youtube.com/watch?v=WSnrZf3a7rE&feature=related

Бих искал да ти подаря
един цветарски магазин
отрупан с белоснежни хризантеми.
Но ще ли мога с туй да изразя
всичките ни блянове неизживени.

Поредица от рими днес ти подарявам
и своите спомени, отминала любов
всичките от времето непроменени.
Да си щастлива искрено си пожелавам,
и тръгвам пак по хълмовете в светлина облени.

Спокойно бе момичета, спомените са живи - ясно - ОК!
Всъщност, ще имате възможност да си видите тогавашните момчета на голямата среща.

Дано, разочарованието не бъде основно чувство тогава, че пак ще се наводни България, без да е застрахована!!!

Какви момичета, бе, Велизаре, лирическият герой на стихотворението очевидно е мъж, така че и този, който е изпаднал в носталгично настроение и го е пуснал във форума, явно също е такъв.

Той беше сладък, срамежлив и доста непохватен в ухажването си. Аз пък бях ужасно притеснителна и се правех на недостъпна. По-късно разбрах, че при други е имал по-голям успех, отколкото при мен и докато аз се изживявах като неговата голяма любов, той е разигравал ролята на сериен сваляч ( и ..ач, да ме прощава админа). Почувствувах се много глупаво, когато го разбрах, защото дотогава живеех с романтичната илюзия, че съм разбила сърцето му. А всъщност човекът пет пари не е давал за мен и се е пробвал наред, пък където стане!

Патка написа:........и се правех на недостъпна. По-късно разбрах, че при други е имал по-голям успех, отколкото при мен и докато аз се изживявах като неговата голяма любов, той е разигравал ролята на сериен сваляч ( и ..ач, да ме прощава админа). ........

Е, от дистанцията на времето поне поуката е ясна. - "Не отлагай днешната работа за утре!"

by Nutcracker on Tue Nov 13, 2007 9:53 pm

Поздравявам първата си любов ето с това:

Е, уж каза че не си злопаметна, а виж сега какви по-здрави ми пращаш! Освен това се реваншира и ми го върна. Мисля че сме квит, n'est ce pa?